Сивият плъх (Rattus norvegicus) e космополитен вид, разпространен в най- различни биотопи на почти всички страни по света. Тежи около 200 до 500 грама и има дължина 19-25 см (без опашката). Опашката е люспеста и гола, по- къса е от тялото (15-20см). Има четири пръста на предните крака и пет пръста на задните крака. На задните крака има зачатък на плавателна ципа, която му позволява да плува добре и да издържа дълго време във водата. Предпочита ниските приземни, влажни места като мазета, складове, изби; може да са между стените, под хладилници, в мебелите, кофите за боклук. Сивият плух е всеяден- консумира месо, риба, мляко, колбаси, зеленчуци, плодове, може да се храни с мърша. Яде дори сапун и свещи. Обича да премества намерената храна и да я носи в гнездата си. При липса на вода и влага в помещенията ги напуска. Много е чувствителен към промени в обстановката, изпитва неофобия- страх от новото. Активен е през тъмната част от денонощието. След бременност от 22-24 дена, женския плъх ражда 8-12 малки. Размножава се 5-7 пъти в годината. Плъховете са основен резервоар на иктерохеморагичната лептоспироза (болест на Вайл-Василиев), както и на плъхова и везикулозна рикетсиоза. Те отделят лептоспирите с урината и така заразяват храни и води, като носителството на лептоспири трае през целия живот на гризача (10-41% от сивите плъхове са заразени). Другите две заболявания се разпространяват чрез заразени бълхи, въшки и гамазовите кърлежи.
Черният плъх (Rattus rattus) е разпространен по целия свят. Тежи около 200 грама и има дължина 15-22 см (без опашката). Опашката е по- дълга от главата и тялото (18-25 см). Муцуната му е заострена в сравнение със сивия плъх, а ушите са по- дълги и почти голи. Обича по- сухите и топли места, катери се много добре и за разлика от сивия плъх, черният плух обитава горните етажи на постройките, таваните, навесите. Активен е денем и нощем. Известен е като вегетарианец сред синантропните гризачи. Яде основно плодове, зеленчуци, семена, ядки. Понякога напада гнезда на птици и изяжда яйцата или новоизлюпените. Не е много зависим от водата. По- малко плодовит е от сивия плъх и не се размножава с него. След бременност от 20-22 дена, женския плух ражда 6-10 малки. Размножава се 4-6 пъти в годината. Живее около две години, но в застроени територии не повече от една, а на затворено до четири години. Черният плъх е основен резервоар на чумата в градски условия. Неговата бълха Xenopsilla cheopis е основния преносител на чумните бактерии.
Черният плъх е известен с ролята си за разпространението на бубонната чума през средните векове, която отнема живота на 60% от населението по света.
В България се срещат осем вида от сем. Полевки (Arvicolidae). Тялото им е по-закръглено от това на мишките и не са толкова добри в бягането и скоковете, както мишките. Опашката им никога не превишава дължината на тялото, а при някои едвам се подава. Ушите им също са по- къси, очите по- малки, а муцуната им по- тъпа от тази на мишките. Характерно за полевките е устройството на подземните им дупки. Те им служат за отглеждане на потомството, за складиране на храна, спасяване от врагове. Убежищата им са с различна сложност и обикновено имат по няколко входа, мрежа от подземни входове. Друга особеност на полевките е изровената пръст около отвора на дупките. Горските полевки обичат да правят гнездата си под корените на дърветата и пънове. Полевките са растителноядни. Те са много плодовити и много рано достигат до полова зрялост- женските могат да се размножават на 2-3 седмици, а мъжките на месец- месец и половина.
Обикновените полевки (Microtus arvalis) имат размери до 13 см. Хранят се със сочна растителна храна. За една година при 4-5 бременности се раждат по 5-6 малки. Разпространени са по поета, гори и поляни. Склонни са към сезонни миграции, зависещи от климатичните условия и стопанската дейност на яовека. Обикновените полевки са носители на причинителите на лептоспироза, туларемия, хеморагична треска с бъбречен синдром и др.
Водната полевка – воден плъх (Arvicola amphibius) е с дължина над 15 см. Обитава териториите около водни басейни (езера, речни долини), напоителни канали и др., с изключение на солените морета и езера. Раждат 4 пъти годишно по 6-8 малки. Водната полевка е един от основните резервоари на причинителите на туларемията. При наличие на епидемия сред водните плъхове, болните гризачи и техните трупове заразяват цялата територия на огнището (вода, почва) и другите животни, а също и кръвосмучещи насекоми – комари и кърлежи.
